Какво представлява болката?

Болката е предупредителен сигнал за организма и е важна защитна реакция на засегнатата зона. Болката е неприятно сетивно и емоционално изживяване и винаги е индивидуална. Всеки човек изпитва и усеща болката по различен начин. Чувствителността към болка може да варира от човек на човек, дори когато причината за появата ѝ е сравнима. Възприемането на болката и прагът на поносимост към нея също варират в зависимост от възрастта, предишните преживявания, свързани с болка, наследствеността и дори от енергийното ниво.

Човешкият организъм има специални сензорни клетки, наречени ноцицептори. Ноцицепторите улавят вредните стимули, които могат да навредят на организма, като натиск, разтежение на мускулите, фактори на околната среда (например много високи или много ниски температури) и химически вещества. В резултат на травма или възпаление организмът може да освободи различни молекули, които да активират ноцицепторите. Активираните ноцицептори изпращат сигнали до нервните влакна на гръбначния мозък и оттам до мозъка. Мозъкът получава тази информация за опасната ситуация, която се възприема като болка.

Болката може да бъде повърхностна (кожа, лигавица на устата, носа и др.), както и дълбока (в тъканите на мускули, стави или сухожилия). Болката може да бъде причинена от навяхвания, порязвания, травми, операция или мускулни крампи.

Освен това активирането на ноцицептори, разположени във вътрешните органи, може да се дължи на инфекция. Разпъване или компресия/натиск могат да причинят болка в сърцето, белите дробове, стомаха, червата, черния дроб, жлъчния мехур, бъбреците и пикочния мехур.

Различна от ноцицепторната болка е невропатната болка, която възниква, когато нервната система е увредена или не работи правилно поради заболяване или травма. Честите причини за невропатна болка включват диабет, тумори, вирусни инфекции и токсини.

Понякога организмът реагира на външни влияния, като пропуснати хранения или смущаващо осветление, с мигрена, а понякога психологическият стрес може да доведе до мускулно-скелетна болка.

Болката може да бъде почувствана различно, като пареща (например след изгаряне от слънце), пронизваща (зъбобол), пулсираща (мигрена), пробождаща (фрактури), непрекъснато променяща се болка (мускулно-скелетна болка) и други.

В зависимост от причината, острата болка може да продължи от няколко мига до няколко седмици. Тя може да е в резултат от наранявания, медицински процедури (като стоматологични процедури), операции, менструални болки и остри заболявания (като пристъп на мигрена, болка в гърба поради дискова херния, разтягания, натъртвания и др.). Острата болка има защитна функция от по-нататъшно увреждане и обикновено отшумява с излекуване на първопричината и подходящо лечение.

За разлика от острата, хроничната болка продължава повече от 3 до 6 месеца след първоначалното възникване или очаквания период на излекуване. Хроничната болка при много хора може да доведе до нарушения в съня, социалните отношения, дори да влоши работата и нормалния живот.

Хроничната болка може да бъде невропатна, ноцицептивна или и двете. Тя може да бъде причинена от наранявания, мускулно разтягане, както и от различни хронични не-животозастрашаващи състояния, като артроза, артрит или фибромиалгия.

Нелекуваната болка може да доведе до неблагоприятни физически и психологически последици (като психологически стрес, слабост, отслабена имунна система, промени в отделянето на хормони, повишено кръвно налягане и т.н.).

Освен това, продължителната болка може да премине в хронична болка. Това се случва подобно на процеса на учене и запaметяване в мозъка. Мозъчните клетки, които участват в усещането на болка, могат да запомнят повтарящата се болка. При определени условия и при определени стимули клетките напомнят на човек за болката и тя възниква отново. Стимулите при всеки човек може да са различни и не е задължително да са свързани с причина за болка.

За да се избегне развитието на хронична болка, на първо място е важно правилното лечение, когато болката се прояви.